Oct 24, 2016

Цветовият магьосник Аксел Вен


Аксел Вен
photographer: Dirk Lindner
С международно признание като ментор по дизайн, модни тенденции и естетическо оформление Аксел Вен работи като постоянен сътрудник към организации, съюзи, индустриални и търговски дружества, панаири и консултантски компании. Той е почетен председател на Немския център за цветове във Вупертал.
 
Професор е по цветен дизайн и изследване на тенденциите във Висшето училище за приложна наука и изкуство, факултет по Дизайн, в гр. Хилдесхайм. Професор Вен е чест гост–лектор в редица университети по света. Награждаван е с отличия за дизайн и награди за иновации.
 
Международни доклади, семинари и публицистика съпровождат неговата дейност за центровете по дизайн в Ню Йорк, Атланта, Лондон, Брюксел, Кан, Париж, Виена, Цюрих, Варшава, Москва, Прага, Пекин, Тайпе, Чунцин, Дюселдорф (дизайнерски съботи), Ница, Барселона, Колорадо Спрингс (маркетинг група Цветове) и т.н. Многобройни са участията му с презентации в панаирите в Хановер, Франкфурт, Кьолн и Мюнхен. Автор е на повече от 25 книги, които до днес са преведени на 12 езика, както и на стотици специализирани статии.
 
По повод финалния кръг от конкурса Баумит Лайф Челиндж в Мадрид 2016, Баумит покани професор Аксел Вен за член на международното жури, тъй като той от много години провежда изследвания върху цветовете, както и прави цветови проекти.
 
Баумит разговаря с професор Аксел Вен – дизайнера и художника, изследователя с международен опит в областта на цветовете и на модните тенденции, свързани с тях.
 
Б: Господин Професоре, ако погледнем Вашата уеб-страница откриваме, че сте изследовател на цветове, дизайнер, художник. Коя от тези функции Ви допада най-много?
АВ: Знаете ли, аз правя всичко с удоволствие. Бих обобщил, понякога човек трябва да се движи между световете. Установяването само в един свят не ме удовлетворява.
 
Б: Вие определяте цветовете като ”игриви, коварни илюзии”. Какво точно искате да кажете с това?
АВ: Това може лесно да се интерпретира. Цветовете не са нищо друго, освен дължини на светлинните вълни. Ние, хората, правим обаче от тях източник на вдъхновение. Този процес се развива в самия човек, в област на мозъка, разположена в задната част на главата. Цветовете са много силен инструмент, който спомага светът, в който се намираме, да се преобразува в чувства, инструментариум, който ни позволява да виждаме света в нова светлина.
 
Б: Колко важни са цветовете?
АВ: Да виждаме цветовете е безкрайно важно. Оттенъците на кожата например, издават нашите чувства. Един такъв пример е изчервяването. Цветовете дават възможност да се прояви емпатията на първо място.
 
Б: Нуждаят ли се хората от консултации относно цветовете, не са ли в състояние вече сами да решават, какво е правилно или грешно, красиво или грозно?
АВ: Да, трябва да бъдат създавани основите за вземане на решения. В известна степен трябва да се действа педагогически. Решението взема в крайна сметка онзи, който иска да бъде посъветван.
 
Б: Има ли, според Вас, някакъв вид естествен инстинкт към цвета?
АВ: Във физиологията и психологията на цветовете има стандарти, които важат за всички хора. Само по този начин е възможно цветовете да служат като средства за комуникация.
 
Б: Значи смятате, че има смисъл създаването на центрове за цветови консултации като този на Баумит? Вие знаете, че Баумит предлага на своите клиенти 888 цвята за фасадата, в които човек трудно се ориентира.
АВ: Дори много голям смисъл. Въпреки че тези центрове за консултации трябва да бъдат наясно докъде могат да се простират и да бъдат определени границите на една консултация. Не трябва никой да налага на хората собственото си мнение.
 
Б: Какво, според Вас, трябва да умее един добър консултант за цветове? Колко важно е да притежава специално образование за това?
АВ: Ако консултацията е твърде строго дефинирана, процесът става доста сложен. Важно е да се установят стандартите, да се определят границите, между които може да се лавира. Стандартите трябва да бъдат оценявани и напасвани на всеки 2–3 години. На всеки две, три, четири години става така, че установените стандарти започват да се конфронтират с новите резултати, получени от изследователите.
 
Б: Как може да се структурира консултантската дейност?
АВ: Моето предложение би било: цветове за паметниците на културата – цветове в духа на времето – цветове устойчиви на времето – цветове за градската среда.
 
Б: Колко важни за Вас са тенденциите при фасадните цветове? В крайна сметка, човек не пребоядисва къщата си на всеки две години.
АВ: За продуктите с продължителен живот, в това число в архитектурата, имаме изискване за дълготрайност, както функционална, така и естетическа. Цветовете в градската картина са рационално ориентирани и трябва да проявяват дълготрайна естетика. Всъщност, за всеки голям географски регион могат и трябва да бъдат дефинирани стандарти за цветове и тези региони да бъдат много точно определени.
 
Б: Това би бил един вълнуващ нов проект.
АВ: Именно затова подходът е много важен, защото цветовете въздействат и върху чувството за уют. Разчленяването на регионални цветни „светове” е емоционално-естетическа потребност на хората. Тенденциите могат да бъдат весели, забавни или интелектуални, но ние все още притежаваме вродено желание за постоянство. Налице е тази „формула на истината” – вечно красив, подходящ, съвместим ...
 
Б: Във Вашата функция на изследовател Вие ежегодно публикувате обобщени тенденции на цветовете за годината: ТЕНДЕНЦИИТЕ НА ВЕН. Как всъщност достигате до тези нюанси, до тези оттенъци?
АВ: Ако човек е все пак добър в своята област, може да се случи да се доближи до тях, но никога няма да бъде  съвсем близо. Тенденциите се състоят от една трета минало, една трета настояще и една трета бъдеще. Или, тенденциите не се проявяват революционно, а еволюционно.
 
Б: Това значи, че ние се учим от минала мода?
АВ: Точно така. Характерно за тенденциите е, че ние не им се доверяваме. Тенденциите възникват от нагласата да не вярваме на това, което току що е било. Например, нов цвят на косата или: „Не мога да гледам повече старата си рокля.” Нашият противоречив дух се събужда, ние правим „малко предателство” към миналото. Това създава чувство на възхищение от свободата в един не толкова свободен свят. Цветът е вълшебно средство за бунт. С цветовете човек отправя сигнали, защото очаква някакъв отговор. Затова те са и много лични инструменти.
 
Б: Как се отнасят едни към други социалните тенденции и цветовите предпочитания? Кои цветове избират хората във времена на кризи? Има ли някакво познание за това?
АВ: В моята книга „Майстор на цветове” засягам цветовите тенденции през последните две столетия. През последната световна война цветовете са били бледи, икономиката не е разполагала с пигменти и резултатът е бил липса на яркост. Когато икономиката се възстанови отново, в края на 40-те, началото на 50-те години, светът на цветовете отново стана шарен, както по времето на „Art deco”. Ние говорим за „шведски цветови нюанси”, защото фабриките за бои в Швеция са единствените, които не са били разрушени по това време.
 
Б: Тази липса на цветове може да бъде наблюдавана и в днешно време. Ключовата дума е: „минорно оцветени” сгради. Как си обяснявате това?
АВ: Само едно нещо ме утешава при тази тенденция: бежовото е по-хубаво от бялото. Бялото те прави самотен. Използването на мрачни („сиви”) тонове има разбира се общо с обществото, в което живеем. Това е изход от затворничеството, в което ни поставят фирмените офиси. Днес, мъжът и жената, и двамата работят, и продължават да поддържат работната атмосфера вкъщи – имат голяма маса, квази „заседателна маса”, кухнята и банята изглеждат така, сякаш там ежедневно се организират приеми. Ориентацията е към статуса, да се демонстрира това, което човек е постигнал. Успешни 45-годишни с 1½ деца изразявят своето благосъстояние. Това е сериозно, макар и малко мрачно, тяхното мото е: „Фантазията само вреди”. Аз пледирам повече за „Обитаването като зона за развлечение”.
 
Б: Имате ли решения, как мрачната цветност може да бъде освежена с мъничко средства?
АВ: Възможно е да се живее по-цветно и по-приятно, ако не крием книгите си, а ги показваме открити по рафтовете. И като закачим по стените големи и шарени картини.
 
Б: Господин професор Вен, сърдечни благодарности за тази „цветна консултация” и за приятния, изпълнен със съдържание разговор.

No comments:

Post a Comment