Mar 25, 2011

Студенти и Бизнес в действие за енергийна ефективност – 19 март 2011 г. УНСС

Анализ на презентациите и блестящи идеи по време на форума „Business in Practice“

Казус Баумит „Енергийна ефективност на нискоетажни сгради”

Участници:

Отбор „ЯГОДИ”:
Валентина Маринова (модератор), Катерина Попова, Любов Пенчева, Ани, Елица Нгуен.



Отбор „АНАНАСИ”: Орлин Тенчев(СУ), Стоян Прахальов (УНСС) – модератор, Александър Владимиров (ТУ) – модератор, Мария Иванова (ТУ) – модератор, Татяна Тенева (ВСУ) – модератор.



Отбор „ПОРТОКАЛИ”: Калин Радулов– модератор, Траян Дамянов – модератор, Галина Ангелова, Магдалена Петкова, Красимира Василева



Отбор „БАНАНИ”: Кристина Вичева – модератор, Катерина Попова, Надежда Димитрова, Полина Кръстанова, Велислава Мънкова



Наградени:
1. Отборно – целият отбор „Банани” – за най-добро разбиране и функционално описание на процесите в проекта
2. Индивидуално: Валентина Маринова от отбор „Ягоди”, категория „Най-добър модератор”, жени
3. Индивидуално: Калин Радулов от отбор „Портокали”, категория „Най-добър модератор”, мъже
4. Специалната награда на Баумит : Индивидуално: Александър Владимиров от отбор „Ананаси”, за акцентиране върху качеството на изпълнение и нуждата от топлоизолационни системи.
5. Отборно: Отборът на „Ананасите” – за най-силна работа в екип и колективна презентация

Социалната отговорност бе основата на казуса, който Баумит зададе за решение на 20 водещи студенти от различни университети в България. Участниците, разделени на четири отбори, трябваше да разработят енергоефективна идея. Като пример за успех по проблемите на енергийната ефективност екипът на Баумит представи австрийския опит в саниране на къщи «Санирчек». Идеята за внедряване на опита на австрийската държава в България датира от 2010 г. Тя е вече разработена от специалистите на Баумит и бе презентирана пред предствители на строителния бранш и министри на конференцията «Билдингрийн» в рамките на Българска строителна седмица.

Сега тази нелека задача бе поставена на студентите.

Основата,
върху която те трябваше да градят своите презентации, беше програмата на Европейския съюз 20/20/20, т.е. до 2020 г. държавите членки трябва с 20 % да увеличат енергийната си ефективност, да осъществят 20 % дял на възобновяемите енергийни източници и с 20% да намалят емисиите на CO2. Сградите с минимален разход на енергия според ЕС трябва да се превърнат в стандарт, като до 2019 г. това трябва да се случи при обществените сгради, а до 2021 г. да е валидно за всички сгради. Освен това ЕС изисква до м. 06.2011 г. да се създадат финансови стимули за ускоряване на мерките по енергийна ефективност и минимум 4% от парите за регионално развитие да бъдат за мерки по енергийна ефективност.

Анализът
на досегашната ситуация със санирането показа: Програмите за саниране на жилищния фонд не работят! Ние нямаме време! С така формулираните закони, дори и да имаше предвидени средства за саниране, няма кой да ги вземе – т.е. липсва бенефициентът.

Казусът, върху който работиха студентите бе: създаване на пилотен проект с работно заглавие «Саниране на малки къщи», който да стимулира процесите за топлоизолиране и енергоспестяване в една община. Да се създаде проект в една община за саниране на едно – до трифамилни къщи, който да проработи бързо и ефективно, да бъде мотивиращ и да „отпуши” процеса, след което опитът да се мултиплицира в цялата държава. Студентите сами трябваше да стигнат до решения по следните въпроси:

1. Кои хора са целевата група на този проект?
2. Колко трябва да бъде дотацията от страна на държавата, така че тя да бъде реална и съответно да бъде стимул за включването на много желаещи в програмата?
3. Каква допълнителна помощ да се изисква още от страна на държавата, респективно общината?
4. Кой от субектите на този проект - бенефициент, проектант, енергиен консултант, община, банка и строителна фирма, да бъде водеща (координираща) фигура в този проект?
5. Какви да бъдат връзките между субектите и как да бъдат осъществени процесите в проекта така, че бюрокрацията да бъде сведена до минимум и да не отчайва потенциалните кандидати да се включат в проекта?
6. Какви са оптималните срокове на отделните етапи, които биха стимулирали развитието на проекта и биха довели до бързо усвояване на предвидените средства?
7. Какви ще бъдат ползите от програмата: за общината, за държавата, за околната среда?

Четирите отбора работиха със забележителен ентусиазъм и демонстрираха съпричастност към проблемите на околната среда и енерегоспестяването. Самите имена на отборите бяха шеговито избрани с еко-имена на плодове: «Ягоди», «Банани», «Портокали» и «Ананаси». Близо 6 часа продължиха дебатите при разработването на казуса.

Презентациите се отличаваха с креативни идеи за комуникация на проекта, добро разбиране на проблемите и интересни решения за бързо преодоляване на бюрокрацията. Всеки отбор бе нарекъл своя проект с хубаво име: «Моят зелен европейски дом», «Доживотен комфорт», «Малък енергоспестяващ дом», но фаворитът при имената стана предложението на отбор «Ягоди» : «Достъпен, Образцов, Мой».

Като цели на проекта бяха обобщени възможностите да се улесни процедурата по финансиране на мерките за енергийна ефективност при жилищните сгради, да се подпомогне реализирането им, да се оптимизира комуникацията между отделните субекти, да се повиши броят на «зелените къщи», да се въведат добри европейски практики и стандарти и те да се мултиплицират в национален мащаб.

Като целева група отборите почти единодушно дефинираха : хора в активна възраст от 25 до 50 години с деца, работещи и с екосъзнание. Сумата на дотацията, която трябва да получи еднофамилна къща се определи от почти всички отбори на около 50% и до 5000 лв. Процесите на взаимодействие отнеха най-много време при решаването на казуса като при три отбора като координатор бе посочена общината, а при един отбор това беше банката. Но обобщено последователността на етапите бе почти винаги дефинарана така: координатор – енергиен консултант (предписание) – строителни фирми (изпълнение + гаранции) - енергиен консултант (контрол и енергиен протокол) – банка (дотация или дотация+кредит). Участниците се бяха постарали да осъзнаят етапите на проекта и да начертаят най-късия път за приключването му. Отборът на «Ананасите», при който за координатор на проекта бе посочена общината, най-точно определи нейната роля: Да определи списък с избраните по проекта банки, списък на избраните по проекта строителни фирми и енергийни консултанти, и да създаде лесен механизъм за обработка на документите по проекта. Този отбор бе обърнал особено внимание и на контрола на качеството при изпълнение на санирането и ангажиментите, които трябва да поемат строителните фирми. Най-доброто предложение за взаимовръзки дойде от отбора на «Бананите», които спечелиха журито с идеята за обслужване на едно гише. Като оптимално времетраене на целия проект участниците определиха близо тримесечен период, с което се доближиха съвсем до идеята на Баумит за 10 лесни стъпки за 100 дни.

Валяха креативни идеи относно популяризирането на проекта. Едни от най-добрите бяха: да се избере лице на кампанията сред хората от местната община (Портокали), да се направи шоурум на колела, който да популяризира директно при хората кампанията по санирането, с което да покаже, че всичко това се прави за тях (Ананаси), ако цяла улица реши да санира къщите си, общината да се погрижи за озеленяването на улицата и подмяна на настилката (Ягоди). Всички отбори дадоха предложения и за създаване на интернет-сайт и гореща линия, които да разясняват добре кампанията. Не беше пренебрегната и идеята за реклама от уста на уста.

Много точно бяха дефинирани ползите от един такъв проект от отбор «Портокали» и «Ягоди». За местната икономика – свежи капитали, работни места, стабилизиране на строителния сектор, квалификация и преквалификация на работна ръка. За държавата – бърза възвръщаемост на инвестициите, избягване на санкции от ЕС, създаване на условия за продажба на спестените емисии CO2. За жизнената среда най-ясна бе формулировката на „Ананасите”– подобряване на комфорта на обитаване, по-малка заболеваемост (алергии), увеличаване на жизнения цикъл на сградата, по-малко въглеродни емисии в атмосферата, подобряване на градската среда и създаване на европейски облик и самочувствие, задържане на младите хора в малките населени места, повишаване стойността на санираните имоти, а защо не и привличане на чужди инвестиции. За управленските структури – повишаване на имиджа им и доверието в тях, създаване на добър управленски опит.

Отбор „Портокали” най-ясно определи допълнително необходимата подкрепа от страна на държавата: договаряне с банките на преференциални кредити по проекта, провеждане на конкурси за енергийни консултанти и фирми изпълнители.

Така в края на деня всички участници имаха усещането и самочувствието, че биха могли да се справят с проблема, че настоящето може да се промени, че красивата жизнена среда не е приоритет само на западните държави. Просто трябва да черпим с пълни шепи от добрите европейски примери и да ги адаптираме успешно в наши условия.

Разбира се, имаше и победители и награди, но най-важното за всички бе участието и съпричастността към обществения проблем наречен «Енергоспестяване и топлоизолиране».

Вижте още снимки от събитието ТУК.

AIESEC е най-голямата международна студентска организация и присъства в 107 страни и над 1700 университета по целия свят. Тя има за задача да подпомогне младите хора да развиват лидерските си умения. За да осъществи тази своя цел, AIESEC организара повече от 470 конференции, предоставя над 8500 професионални стажа и 9000 лидерски позиции за своите членове всяка година. Заедно с фокуса към изграждане на лична мрежа от контакти и определяне посоката и амбицията за бъдещо развитие, AIESEC прилага иновативен подход за развитие на младите хора, като ги въвлича в своята дейност.

No comments:

Post a Comment