Feb 11, 2014

Съхранение на вече построеното - Баумит Бето- продукти

С материали на Баумит в София беше възстановена сграда – пионер в кооперативното строителство



Сграда с интересна история:

Първата жилищна кооперация в София, в България, а и на Балканите се казва Палата "Света София" на ул. Московска № 29. За това свидетелстват не само множество документални факти, но и паметната плоча върху фасадата. Строена през периода 1923–1929 г., тя е кръстена на църквата „Света София“, (ранно-християнска базилика от IV век ), която се намира отсреща на същата улица. Баумит България с гордост добави красивата сграда в своето портфолио  „Възстановително строителство“.

Величествената сграда е проектирана от родоначалника на кооперативното строителство в България Лазар Парашкеванов (1890–1997) и има много интересна история. През 1908 г. предприемчивият българин записва инженерство във Физико-математическия факултет на Софийския университет, но трябва да замине на фронта и прекъсва следването си. След демобилизацията заминава за Прага и през 1920 г. завършва с отличие инженерство и архитектура в Пражката политехника. Впоследствие талантливият архитект става началник на архитектурата и заместник-главен директор в Министерството на благоустройството, както и декан на Архитектурния факултет в Техническия Университет. По негови проекти са изградени няколко внушителни кооперации в столицата, Народната опера (1954 г.), мемориалният дом „Ал. Стамболийски“ в с. Славовица, паметници на видни българи, както и стадион Герена, открит през 1964 г. Парашкеванов слага началото на електрификацията на столицата, като ръководи изграждането на електрическата централа в Бояна. Благодарение на неговата неизчерпаема енергия, София посреща огряна в светлина Коледа и Новата 1922-ра година.
Войните на Балканите от 1912–1918 са истинска национална катастрофа и носят тежки страдания на народа. Убитите по бойните полета са хиляди, а огромен брой хора остават без покрив. Настава нечувана жилищна криза. През 1918 г. София наброява 130000 жители. В края на войните й се налага да подслони още 15000 бежански семейства или приблизително към 40000 бежанци.

Патриотично настроен, Лазар Парашкеванов иска да отдаде всичките си сили за изграждане на София като модерен, европейски град и да разреши жилищната криза. Доверявайки се на придобитите в Прага знания, на европейския си вкус и на неизчерпаемата си творческа енергия, Парашкеванов решава да експериментира у нас нещо непознато. На събрания в различни квартали на София той говори пред присъстващите, че е необходимо да обединят дребните си спестявания в общ капитал за закупуване на земя и построяване на жилищни кооперации. В началото идеята му, обаче, е посрещната с недоверие от обикновените хора.

Пражкият възпитаник не се отчайва, а подготвя и изнася доклади пред техническата колегия в БИАД (по онова време „Българско инженерно-архитектурно дружество“) и продължава с публикациите си във вестниците, чрез които обяснява на българското гражданство предимствата на кооперативното строене и живеене. В тях той споделя, че в София никнат малки къщурки и по този начин столицата се разпилява. "Та това село ли е или град? И прилича ли на столица? Где е монументална София? Где са хубавите и красиви площади, булеварди, улици?"- пита чрез публикациите си архитектът.

Освен поредицата войни, българският народ трябва да премине и през други страдания. През 1928 г. Югоизточна България претърпява серия от разрушителни земетресения в Чирпанско и Пловдивско. Заради множеството разрушени сгради още същата година се приема специален правилник, задължаващ приложението на стоманобетонни конструкции. Дотогава се строи само с монолитни стени и гредоред, без носещи греди, колони, пояси и плочи. Сградата на ул. Московска 29 е първата в България, построена според изискванията на новия правилник – със стоманобетонна скелетна конструкция.

Проектът на кооперация „Света София“ е уникален с най-модерното инженерно решение и с невъобразимата за онова време височина от 9 етажа – партер, шест основни, тавански под покривния корниз и още един в централната част над парадния вход. Същевременно сградата има специфично архитектурно разпределение. Четирите входа на кооперацията са ориентирани така, че всеки от тях през определена част на деня да бъде огрян от слънцето.
Интересна подробност е, че Светият Синод силно се противопоставял срещу строителството на новата сграда с аргумента, че в близост до храм „Александър Невски“ не трябва да има сграда, по-висока от него. Атаки срещу революционното кооперативно начинание повеждат и злонамерени политици, общественици и вестникари. Всички те твърдели, че това място, което е в близост до двореца, не става за живеене. В центъра на столицата не бивало да има общежития, „в които да си простират гащите разни голтаци“.

Въпреки всички пречки, в края на октомври 1929 година кооперация "Св. София" се издига на девет етажа, напълно завършена. В нея се нанесли да живеят близо 100 семейства. Сградата се превръща в един от символите на София. Тя прави впечатление и на чужденците с монументалния си вид, с елегантните си апартаменти и с асансьорите "Шиндлер". По покана на Парашкеванов в София пристига лично директорът на световноизвестната фирма, който поздравява предприемача  за отлично свършената работа. Изумен от постройката, братовчедът на Кемал Ататюрк - Фазли бей, моли проектанта да замине за Турция, за да обучава тамошните строители. Парашкеванов му казва, че ще приеме да учи своите турски колеги в София. Възхитен от сградата, Фазли бей се е учудил и от факта, че тя е издигната единствено със спестяванията на малките собственици. "В това е силата на кооперацията. За едно лице сумата е огромна, но като се съберат спестяванията, вече всеки ще може да има собствено жилище" – отговорил архитектът.

На 16 октомври 1929 г. над столицата преминава със своя въздухоплавателен апарат граф Цепелин. Пред журналистите, заснели историческия полет, графът казал, че най-високите точки в София са храм-паметникът "Александър Невски" и жилищната кооперация "Света София".

Възвръщане на помръкналата слава

С течение на годините блясъкът на „Палатата“ помръква. Повече от 80 години за фасадата й не се полагат никакви грижи. Балконите са в окаяно състояние и дори са опасни за преминаващите долу пешеходци и автомобили. Най-после, през 2010 г. етажната собственост възлага изработката на проект за укрепване и възстановяване на сградата. Проектантът, арх. Николина Павлова–Алексиева предписва материали с марка Баумит.


     

Балконите са реновирани от опитните строители на фирма Халцедон ООД по специална система на Баумит за саниране на бетони. Използвани са материалите: Баумит БетоФил – за възстановяване на обрушените, липсващи участъци и репрофилиране на повредите по балконските плочи. Баумит БетоХафт – за осигуряване на отлично сцепление на пресния материал към основата; Баумит БетоПротект – разтвор за защита на армировката, както и шпакловката за бетон Баумит БетоФиниш. Предприети са мерки срещу бързото съсъхване на саниращия разтвор и евентуалната поява на пукнатини. Накрая по бетонната конструкция е нанесена фасадна боя – Баумит НанопорКолор, в бял цвят (с каталожен номер 0019 по каталога Баумит Лайф).

За възстановяване на фасадните стени на сградата е използвана Баумит мазилкова система по технология, одобрена от Националния Институт за Паметници на Културата, сега НИНКН (Национален Институт за недвижимо културно наследство). Най-напред е отстранена старата, обрушена мазилка и е нанесен Баумит Дълбочинен грунд. После е положена Баумит Ману 4 – едра ръчна хастарна мазилка със зърнометрия 4 мм, а върху нея – Баумит Подравнителна шпакловка, с цел постигане на гладка класическа визия. Крайното покритие е изпълнено с иновационната фасадна боя Баумит НанопорКолор, която е със самопочистващ се ефект, благодарение на използваните при разработката й нано-технологии. Това е най-доброто решение, предвид локацията на сградата на едно от възловите софийски кръстовища, където трафикът е много натоварен и отработените газове замърсяват въздуха. Цветовете са по каталога Баумит Лайф и са съответно: жълт (0216) по фасадата и бял (0019) при обръщането около дограмата. Стените на огромното представително фоайе на кооперацията са изпълнени с мазилка от разноцветни камъчета Баумит МозаикТоп.



Сградата е прекрасен пример как трябва да се изпълнява саниране на сгради. Строителната фирма Халцедон ООД се справя отлично с предизвикателството. Обърнато е внимание на всеки детайл. Декоративните орнаменти по фасадата (фризове, корнизи и конзоли) са обработени по специален начин, предложен от Баумит България. Прозорците са подменени, като е запазено основното членение на оригиналната дървена дограма.

Положителните отзиви не закъсняват. Съкооператорите са особено горди, че кметът на София Йорданка Фандъкова им изпраща поздравителен адрес за това, че са възстановили емблематичната сграда като истински добри стопани и са допринесли градът да стане по-красив и приятен за обитаване.

Палата "Света София" отива на международен конкурс на Баумит "Life Challenge"

Палата „Света София“ участва в престижния конкурс на Баумит България „Фасада на годината“ през 2012 г. През настоящата 2014 г. сградата е определена да се състезава в категория "Възстановително строителство"  в международния конкурс на Баумит LIFE Challenge, в който в четири категории ще се състезават по пет фасади от всяка държава, в която има фирма Баумит. Международно архитектурно жури ще заседава през юни 2014 във Виена и ще оценява постиженията на проектанти, строители и инвеститори.


Желаем на Палата „Света София“  и на нейните възродители успех!

В статията са използвани исторически данни от двете книги на Рада Бакалова-Седлоева, внучка на арх. Парашкеванов.

В следваща статия ще Ви информираме подробно за възстановяването на детайлите по фасадата с програмата на Баумит за саниране на бетони.

No comments:

Post a Comment